Илияна Коджабашева, Ана Пападопулу, Параскева Джукелова и Вяра Табакова четоха стихове на Мирела Иванова тази вечер в Американския център на Столичната библиотека.

Без мултимедия, без обяснения, без разточителство, само поезия. Така актрисите анонсираха събитието, в което акцент бяха само стиховете на Мирела Иванова.

След тях със свои творби и авторката поздрави присъстващите. Параскева Джукелова показа своя тетрадка от ученическите си години, в която е записвала стихове на свои любими поети, сред които и Мирела Иванова. Тя прочете и любимото си от тях.

Както информирахме, стихотворенията на Мирела Иванова са превеждани на много езици, публикувани са в европейски литературни издания, включвани са в представителни антологии на българската и европейската поезия. Хайделбергското издателство „Вундерхорн“ издава две нейни поетични книги – &bdqu

Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега. Критичната маса е заразена с различни шоу програми, но не и с това да знае и да мисли върху миналото. Липсата на тази памет наранява настоящето и бъдещето ни. Наранява сегашния ни живот, прави прехода ни болезнен и труден, прави грозните изблици пред Народния театър, които бяха абсолютно контролирани. Всичко изглежда като един огромен манипулиран процес, в който ние участваме и все още се държим от тази хватка на миналото ни. 

Това каза писателката Теодора Димова, която гостува на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“ по повод 12-тата Европейска нощ на театрите, преминаваща под мотото „Паметта е важна!“ и отбелязването на 80-годишнината от Народния съд. Снощи бе показано представле

Силистренската писателка Дафинка Станева представи пред публика сборника си с разкази „Наследство от обич“. 

Авторката определи творбата си като „вик за съхраняване на духовността и човечността между хората“. Според нея в книгата са пресъздадени по художествен начин истории от битието, а всеки разказа разкрива дълбоки житейски и обществени ценности.

„Героите са обикновени хора, които преживяват своите малки драми далеч от погледа на останалите, но те са съзидатели и алтруисти. Те могат да проявят милосърдие и да помогнат на изпадналия в беда. Всичко това се дължи на любовта, която е основа на всички човешки добродетели“, каза Станева.

Дафинка Станева е автор на пет стихосбирки и редица краеведски творби. Превежда произведение на писатели и поети от Русия, Украйна и Беларус. Член на Съюза на българските писатели и на Съюз

Дебютният роман на Иван С. Иванов „Да заловиш Бог“ разглежда дилемата в избора между любимата и света, съобщават издателите от „Потайниче“.

По думите им стилът на книгата е в най-добрите традиции на американските фантасти, но оригиналното тук е необичайната структура на сюжета.

„Да заловиш Бог“ е тъмен, горчив, наситен роман за човешката същност, в който екшън, философия и прозрения се смесват в шеметен танц за настоящето и бъдещето“, отбелязва писателката Елена Павлова.

Сюжетът на романа проследява Робърт Фрийман, който се превръща от обикновен човек в същество с богоподобни сили, след като любимата му загива в автомобилна катастрофа. Той манипулира времето и пространството, причините и следствията, за да постигне онази реалност, в която любимата му не умира. Проблемът е, че в нея не след дълго започва Трета световна в

Сливенската писателка Дора Куршумова твърди, че в модела старокотленски килим "Гробницата" е втъкана карта на Котел преди пожара от 1894 г. В интервю авторката разказа, че хипотезата е част от новата й книга "Истории, втъкани в котленски килими", която предстои да излезе от печат до края на месец ноември.

Според Куршумова при внимателно вглеждане в мотивите на килима могат да бъдат видени църквите, чийто символ е кръстът, крепостните стени и врати на града, които обрамчват килимното поле, а като звезди са представени богаташките къщи, личи как лъкатушат реките и т.н. "Това  може да доведе до спорове, но в спора се ражда истината", посочи тя.

"Беше ми много забавно да доказвам кои от обектите в Котел преди пожара са втъкани в този килим", разказа Дора Куршумова. Според нея тъкачките са дали първоначално име на модела "Загробницата", защото са го смятали за много сл